Сава Кършовски                  Кръстьо Кършовски         Андоничка

Историческите сведения говорят, че в ХVІІІ век от рода Кършо войвода се е заселило потекло в Елена. Една кратка преписка върху ръкописен служебник гласи: “Когату се заучи Станьо на даскала Невчо о слава тебе боже наш, та изучи до: та зех ластира от Стойна Кършова за 4 гроша:… От Рождество Христово 1754-та”.

Според преданията той загинал в Сливенския балкан в битка с османските завоеватели, но по чудо оцелял петнадесетгодишният му син Стойно. Синът на Стойно Кършов – Иван и поп Дойно Граматик и двамата учители правят два преписа на Паисиевата история в Котел през 1784 г. Иван Кършов е в тройката представители на гр. Елена, който издействува от Цариград разрешение за построяване на Кале (крепост) през 1800 г. за защита на кърджалиите. Иван Кършов е и между първите от Елена, участвували в двете завери – 1821 и 1835 година. Във Велчовата завера е ръководител на групата от Велчовския район, район на неговите деди.

Васил Левски е посещавал Елена и по-конкретно дома на Кършовски. В семейния албум на Кършовци е намерен негов портрет от легията с личен надпис на гърба на снимката: “Диаконат- болгарски возбудител на 67, 68, 69, 70 лето”.

Синът на Иван Кършов – Христо (1810 – 1858), ръкоположен за свещеник в Елена (1842 г.) е женен за Йорданка – дъщеря на килийния учител Кънчо Славов Симитя и на Дона Михайловска, най-възрастната сестра на Иларион Макариополски. Приятел е на Раковски и участник в двете завери заедно със своя баща. По време на Кримската война (1853-1856 г.), Георги Раковски няколко пъти посетил дома на поп Христо Кършовски в Елена.

В кръвта на рода е силно вкоренено чувството за род и родина, за свобода. В това семейство се раждат и възпитават петимата братя революционери Иван, Йордан, Сава, Кръстьо и Антон и двете сестри Андоничка и Мария.

Скъпи родственици,

На 2 юни в гр. Елена ще се проведе втората среща на потомците на болярина Кършо.

За повече информация и документи за подаване, моля да натиснете линка по-долу:

Покана за втора родова среща

Възрожденска Елена роди и възпита няколко фамилии просветители и революционери като Брадите, Момчилови, Михайловски, Робовски, Кършовски и Радивоеви, които й спечелиха неувяхваща слава. Фамилията Кършовски има своето място в националната ни история и тя може да се равни с фамилията Обретенови от Русе.

През 1981 г. в чест и преклонение пред светлите дела и героичен път на братята революционери КЪРШОВСКИ, в гр. Елена е открит паметник, създаден от скулптура Михаил Шапкаров.

По майчина линия кандидатката ни за еврокомисар също е наследница на борчески род. Единият й прадядо е участник в борбата за църковна независимост, а другият в началото на миналия век е бил кмет на Любимец.

Кариерата й в Световната банка започва през 1993 г. след покана от банката, като дотогава е била преподавател в МIТ Воstan USА.

Завършва политическа икономика и социология във ВИИ „Карл Маркс” (сега УНСС) през 1976 г. В една група е с трима бъдещи министър-председатели – Ренета Инджова, Стефан Софиянски и Иван Костов, както и с двама вицепремиери – Димитър Луджев и Иван Пушкаров.

През 1986 Кристалина Георгиева защитава докторска дисертация на тема „Екологични политики и икономически растеж в САЩ”. Започва научна кариера в УНСС през 1977, където се издига от асистент до доцент. Гостува в катедрите по икономика на Лондонското училище по икономика (1987-1988), както и в Университета на Южния Пасифик (във Фиджи) и Австралийския национален университет, където води лекции за икономиките в преход. Прави допълнителни специализации по корпоративни финанси в Масачузетския технологичен институт и по учебна програма за кадри на Световната банка в Харвардското бизнес училище.

Започва работа в Световната банка през 1993. От 2000 до 2004 е ръководител на отдел за устойчиво развитие към Световната банка. От 2004 до 2007 е ръководител на отдела за Русия, а от март 2008 е вицепрезидент на Световната банка, отговарящ по въпроси, свързани с устойчивото развитие. Лично шефът на Световната банка Робърт Зелик я посочва като свой заместник.

Като еврокомисар с ресор „Международно сътрудничество, хуманитарна помощ и реакция при кризи” встъпи в длъжност на 9 февруари 2010, когато комисията „Барозу” я одобри. Седмица по-рано, на 3 февруари, Комисията по развитие в Европейския парламент в продължение на 3 часа изслуша нашата кристална дама. Оценката: „Изключително добро представяне. Показва задълбочени познания по ресора, който им е възложен.”

Днес, освен всичко друго, Кристалина чете лекции и във водещи университети в цял свят, сред които Йейл и Харвард. Любимка е на студентите. Обича да пътува и свири на китара. Най-вече е пристрастена към пътуванията. От години има навик, без много да му мисли, бързо да си стяга куфарите и да посещава места, които е виж-дала само в атласите. Обиколила е цяла Източна Европа, Източна Азия, Китай, Южна Корея, Филипините, Тайланд, Индонезия. В същото време за тези държави е разпределяла проекти за над 2,5 млрд. долара.

Освен пътуванията сериозно хоби в живота на Георгиева е и готварството. Обича да експериментира с рецепти на страните, в които е живяла и работила. В свободното си време, както сама признава, обича да се наслаждава на музиката и да танцува. Точно според зодия Лъв – „Аз, всичко и от сърце.”

Той завършва живопис и графика в Художествената академия и специализира живопис и графика във Варшава. Първоначално работи като художник в Пловдивския и Варненския театър, както и в Народния театър в София.

Преслав Кършовски е един от основателите на Софийската градска художествена галерия, както и на Националната художествена галерия, чийто пръв директор е, в периода 1950–1957 г. В този период преподава „Плакат“ в академията. Преслав Кършовски е автор е на множество графични и живописни платна, гравюри, плакати и илюстрации във всички жанрове и техники, а също и един от видните майстори на екслибриса в България.

Женен за Алис Кършовска, швейцарка. Издавала списание “Българка” от 1898 до 1904 г. Илюстровано домакинско списание. Едно от първите в България месечни списания от тоя род.

В книгата си Сава Кършовски дава подробности данни за арестуването на зет му Васил Иванов от Беброво, когото затворили вместо Левски през 1870 г. и го разкарвали няколко месеца из затворите на Видин и Русчук. Явно писмата до Хитов са хванати и турските власти са разбрали за пътуването на Левски под името Васил Иванов. През 1871 г. Левски и Кънчев посещават Елена, където се срещат със Сава Кършовски и сестра му, за да благодарят и се извинят на мъжа й за ареста. Изпратен във Видин, след това във Русе, той бил освободен, след като Мидхат паша получил уверения от Търново, Елена и от Стоил Попов и Иван Чорапчиев, които дали гаранция, че Узунов не е комита.