Историческите сведения говорят, че в ХVІІІ век от рода Кършо войвода се е заселило потекло в Елена. Една кратка преписка върху ръкописен служебник гласи: “Когату се заучи Станьо на даскала Невчо о слава тебе боже наш, та изучи до: та зех ластира от Стойна Кършова за 4 гроша:… От Рождество Христово 1754-та”.

Според преданията той загинал в Сливенския балкан в битка с османските завоеватели, но по чудо оцелял петнадесетгодишният му син Стойно. Синът на Стойно Кършов – Иван и поп Дойно Граматик и двамата учители правят два преписа на Паисиевата история в Котел през 1784 г. Иван Кършов е в тройката представители на гр. Елена, който издействува от Цариград разрешение за построяване на Кале (крепост) през 1800 г. за защита на кърджалиите. Иван Кършов е и между първите от Елена, участвували в двете завери – 1821 и 1835 година. Във Велчовата завера е ръководител на групата от Велчовския район, район на неговите деди.

Васил Левски е посещавал Елена и по-конкретно дома на Кършовски. В семейния албум на Кършовци е намерен негов портрет от легията с личен надпис на гърба на снимката: “Диаконат- болгарски возбудител на 67, 68, 69, 70 лето”.

Синът на Иван Кършов – Христо (1810 – 1858), ръкоположен за свещеник в Елена (1842 г.) е женен за Йорданка – дъщеря на килийния учител Кънчо Славов Симитя и на Дона Михайловска, най-възрастната сестра на Иларион Макариополски. Приятел е на Раковски и участник в двете завери заедно със своя баща. По време на Кримската война (1853-1856 г.), Георги Раковски няколко пъти посетил дома на поп Христо Кършовски в Елена.

В кръвта на рода е силно вкоренено чувството за род и родина, за свобода. В това семейство се раждат и възпитават петимата братя революционери Иван, Йордан, Сава, Кръстьо и Антон и двете сестри Андоничка и Мария.