search
top

Панайот Кършовски

Синът на Сава Кършовски – ПАНАЙОТ, е бележит историограф на Елена. Издавал е вестник “Еленска защита” от 1926 до 1941 г. – обществено, политико-книжовен весткик, както и библиотека за миналото на града. Много още имена могат да се посочат за потомците на Кършовски, които имат своя принос в различните области на нашия съвревенен живот.

Женен за Алис Кършовска, швейцарка. Издавала списание “Българка” от 1898 до 1904 г. Илюстровано домакинско списание. Едно от първите в България месечни списания от тоя род.

Сава Кършовски

Сава КършовскиСАВА ПОПХРИСТОВ КЪРШОВСКИ е роден на 14.02.1847 г. и починал на 68 години. В Елена той получава първоначалното си образование, но убийството на поп Христо, неговия баща, през 1858 г., променя плановете за образованието му, както и на неговите братя и сестра им. През 1860 г. майка му го изпраща в плановския манастир “Св. Илия”, за да учи и да се подготви за духовен сан. Но там не му допада метода на обучение и той заминава за Търново, където завършва образованието си, оттам заминава за Варна и пак се връща в Елена. Но скоро напуска града и отива при брат си Иван, който учителствува в Браила и Гюргево. През 1864 г. заминава за Цариград, за да продължи образованието си, но поради липса на средства се връща в Търново. Тук съдбата го свързва със Стефан Стамболов, Христо Иванов – Големия и Джорджо Момчев. Макар и още невръстен юноша, той установил контакти с по-будни младежи от родния му град, което предизвикало подозрението на местните османски власти, че и “неговият косъм не е чист”, че и той ще тръгне по пътя на своите по-големи братя. За да избегне надвисналата опасност над живота си, той бил принуден да напусне Елена и да търси спасение във Влашко.

Тук попаднал в средата на революционната емиграция и окончателно затвърдил своите убеждения за борба против чуждестранното иго на поробения си народ. Особено силно влияние за оформянето на неговите възгледи оказал Васил Левски, с когото той се запознал през 1869 г. в Букурещ, благодарение на личното познанство на своите по-големи братя с Апостола. Двамата се срещнали и в Гюргево, през септември 1869 г., когато те “пътували фамилиярно от Гюргево с трена за Букурещ, слезли на Калугърене на хотела и Левски ги пристигнал с червен ат”.

След като през 1869 г. се завърнал отново в Елена, Сава Кършовски не преустановил своята дейност. При второто посещение на Васил Левски и Ангел Кънчев в Елена е избран за председател на местния революционен комитет, основан през 1871 г.. Те идват като търговци, яхнали хубави коне и нощуват в хана на Лазар Стойчевчето. На следващия ден в дома на Кършовци, Апостолът се среща с познатия му от Румъния Сава Кършовски. След обед е свикано събрание, на което е основан Еленският частен революционен комитет. В запазена в архива бележка от Стоян Робовски са написани имената на членовете на комитета, дали средства за народното дело: Сава Кършовски- председател, Стоян Робовски- секретар-касиер, Никифор Попконстантинов, свещеник Тодор Калинкин и Юрдан П. Н. Костов по 5 турски лири, архимандрит Галактион- 15, поп Никола Попстоянов- 10 турски лири. Чорбаджията хаджи Михаил, брат на основателя на Еленската даскалоливница Иван Момчилов, заедно с тях е внесъл 100 турски лири. За него Левски лично е имал сведение, че е предлагал по свой почин парична помощ на БРЦК. Събраната сума е изпратена от председателя и секретар-касиера на комитета “с От. Матея Св. П река за Великден 1872 г.”

Бил е учител в Черна и в Хърсово. Той е приятел на Стамболов и негов политически последовател. До края на живота си е ръководител на градското и околийското бюро на национално-либералната партия. Успоредно с тази си професия се занимавал и с журналистическа и публицистична дейност. Сътрудничил и участвал с материали на много възрожденски вестници и списания – “Зорница”, “Право”, “Свобода”, “Славянин”, “Търновска конституция” и др.

Автор е на първата книга за Левски – “Василий Левски и Ангел Кънчев в Елена”, издадена в Търново през 1880 година, както и драмата “Нещастна жертва” и др. Първото издание на книгата за Левски се появява през 1880 г. и изглежда, че то е излязло в твърде ограничен тираж, тъй като бързо е изчезнало от книжния пазар. На този извод ни навежда фактът, че видният наш учен и библиограф – академик Александър Теодоров-Балан, който пръв регистрира тази книга в своя “Книгопис”, не я е видял лично. Издание на книгата на Сава Кършовски не може да бъде намерен нито един екземпляр. За щастие в началото на 20 век тя се появява в ново, второ издание, но под друго заглавие: “Апостолите на свободата в Елена”. Обстоятелството, че в това издание не е споменато името на нейния автор, е довело до заблуждение библиографите при регистрирането й – акад. Ал. Теодоров-Балан, Любомир Дойчев и други смятат, че тази книга е написана от сина му Панайот С. Кършовски. Това, в което е очевидно, е че последният е само издател, но не и автор на тази книга.

След освобождението работи известно време като съдия, а после е адвокат до 26 март 1913 г., когато умира в Елена.

Апостолите на свободата в Елена – Сава Кършовски

 

Апостолите на свободата в Елена

top