search
top

Иван Кършовски

Иван КръшовскиПървородният син на Христо Кършовски – ИВАН, роден на 12 август 1839 година, учи в прочутата Еленска “даскалоливница”, която наричат “средоточия на науката”, а главният учител Никола Михайловски – първия учен българин. След завършване на класното училище Иван Попхристов Кършовски постъпва взаимен учител в родния си град.

Името на Иван Кършовски е име на виден книжовник, учител и революционер. Участвувал е във въстанието на капитан Дядо Никола. През 1862 г. се записва в Първата Българска легия на Раковски, където е ранен при бомбардирането на Белград; в Белград остава до 1864 г. Учителства в Добруджа и се занимава с революционна дейност (1865-1866 г.). С Георги Раковски го свързва дружба от 1853 г., когато основоположникът на националноосвободителната идеология преминава през родния му дом, за да се отправи при Стоян Калбура в Йовковци, а с Васил Левски се сближават по време на Първата българска легия. След това змигрира в Румъния и се включва в организирането на чети през Дунава. През 1867 г. Иван Кършовски е главен писар и води дневника на четата на Панайот Хитов, където Левски е знаменосец.

Включва се във Втората българска легия в Белград (1868 г.).На последната дата от дневника на четата, воден от Иван Кършовски- 25 август- е отбелязано пристигането в Белград, където трябва да постъпят във Втората българска легия “избягалите из България момчета”. “Ив. П. Х река Кършовски и дякона Васил Левский влязнаха в Легията за насърчение на младите Българчeта”.

Иван Кършовски, който се отзовава на повика на Раковски и взема участие и в двете легии, пише: „Раковски, без да губи време, турна се на работа и почна да действува мъжки. На неговия позив се отзоваха отвсякъде българи-родолюбци и богаташи. Не след много време дойдоха отвред български младежи— разпалени момци, с които образува „Българска чета”. Който виждаше всички тези движения, не можеше да не повярва, че тук има да се върши твърде сериозна работа. Всичко се вършеше с трескава деятелност и нищо не се жалеше за общото народно дело, за да можеше да се подготви потребното за едно сериозно въстание. Всичко отиваше успешно и не се чакаше освен да дойде пролет и да се раззелени шумата. И наистина, с идването на пролетта, всички колебания и съмнения трябваше да престанат да съществуват…”

След кратък престой в Одеса се установява в Румъния и учителства. Най-високото стъпало на неговата революционна дейност е участието му като учредител на Първия български централен комитет от 1869 г., основан в Букурещ от Каравелов и Левски. Той е близък съратник на Левски и работи под псевдонима Узун Моратооглу. Запознат с маршрута на Левски и в двете му обиколки из страната, уведомява за това с писма Панайот Хитов в Белград.

Нему Васил Левски е написал през 1871 г. знаменитите думи: “За отечеството работим, байо, кажи ми моите и аз твоите кривици, па да се поправиме и все едно да вървим, ако ще бъдем хора”. Автори на документа “Закон за Българското народно въстание, по който ще се управлява Българската народна войска в 1867 година”, обсъждан на 28 май на връх Българка, са войводата Панайот Хитов, Левски и Иван Кършовски.

Иван Кършовски, Панайот Хитов и Иван Зерделийски

Един от дейните членове на Гюргевския революционен комитет. Иван Кършовски е редактирал и издавал в Плоещ на румънски език вестниците “Вултурул” (“Орел”) и “Индепенденца национала” (“Национална независимост”) (1876-1877 г.).

Учителският път на Кършовски преминава и през Гюргево, Плоещ, Елхово, Добрич, село Черна, Хърсово. В Добрич възрожденският учител открива взаимно училище, организира чествуване деня на Кирил и Методи, провъзгласява независимостта на българската църква по подобен на Ил. Макариополски начин. По време на освещаването на втората сграда на храм “Св. Троица” е на 11 май 1860 г. на тържественото честване на двамата просветители св. св. Кирил и Методий Иван Кършовски произнася слово, с което не иска традиционната благословия на присъстващия гръцки владика и не споменава името му. Обиден, той напуска църквата и връзката с гръцкия фанариот и гърцизма в българската църква са прекъснати. Заради това е обвинен е като владикопъдец и лежи около 9 месеца в затворите. Той основава в Гюргево читалище “Съединение” и неделно училище към него.

Кореспондирал е с Ботев и е пращал стихотворения за публикуване в Ботевите вестници. Той е трети поред еленчанин след Иван Момчилов и Стоян Робовски, който написва химн за Кирилометодиевото дело. Известни са негови заслуги като учредител на българското книжовно дружество. Кършовски е един от първите, който поставя в края на миналия век въпроса за изграждане на паметник на българските опълченци.

След Освобождението е доброволец в Сръбско-българската война (1885 г.). Член е на Либералната партия, народен представител в 1-вото и 2-рото Народно събрание. Скоро обаче, като много народни поборници, той е силно разочарован от произвола и нарушенията в държавата. Неговите принципи и идеализъм се сблъскват с грубата действителност и последствията за него са съд и затвор. Търсейки причините, той пише в дневника си: „За да не им мътиш водата, да не им пречиш в плановете, да не им придирваш сметките, да не им уловиш кражбите. Нечистата им съвест не им позволява да търпят край себе си ония, които не искат нищо за себе си. От такива те се боят като от чума. И имат право”.

Иван Кършовски остава верен на заветите на Левски и полага усърдни грижи за издигане на паметник на Апостола. В архива му е намерен чертеж на квартала в Подуене с обозначено мястото на паметника и от какъв материал да се построи. В деня на откриването му, редом със Стоян Заимов сред възрожденските дейци, той изпълнява своята ода “Пред паметника на Васил Левски (22 октомври 1895 година) в чест на откриването и осветяването паметника на безпримерния Апостол на българската свобода (от другаря и сътруженика му)”.

От 1881 г. Иван Кършовски е със семейството си в София, където е адвокат, занимава се и с журналистическа дейност. По време на емиграция във Влашко се жени за румънката Мандика Димитреску, която му ражда шест деца – Борис, Крум, Боян, Александър, Райна и Анка.

Иван Кършовски е бил изключително ерудиран и истински полиглот – владеел е 7 чужди езика – немски, френски, румънски, сръбски, руски, гръцки и турски, благодарение на които чете и ползва разностранна чужда литература и прави преводи. Затова и не случайно е сред учредителите на Българското книжовно дружество, поставило основите на днешната академия на науките. Редактор на в-к “Струма” (1889 г.), “Вардар” (1889-1891 г.), “Юнак” (1898-1900 г., заедно с Ив. Бобевски); сътрудничи на българския и румънския периодичен печат. Издава книги: “Нова българска Света гора – Бузлуджа” (1898 г.), “Неразбранщина” (1899 г.), “Румъно-българско скарвание и истинските му причини” (кн. 1-3, 1900 г.).

Той оставя ценно наследство от спомени, биографии, записки от дългите му години в емиграция. Най-точна преценка за неговите заслуги прави в едно свидетелство Панайот Хитов: „…било с перо на учител-списател, било с оръжие на революционер-въстаник за освобождението на общото ни Отечество България от несносното робство и за достигането на тая свята цел, когато е ставало нужда той не е жалил ни труд, ни имот, ни живот и всякога е бил готов да жертвува всичко най-скъпо що може да има човек на светът…”.

Иван Кършовски умира в София на 1 март 1914 г.

По-стари времена – Боляринът Кършо и неговите наследници

По предание Кършовският род води началото си от легендарния болярин Кършо, който след падането на Търново под османско иго се заселва в местността “Мъртвината”, североизточно от връх Острец, близодо град Елена. Това поселище и днес носи името махала Кършовска. Кършо войвода полага началото на един от най-знатните и известни родове в град Елена – Кършовия.

Историческите сведения говорят, че в ХVІІІ век от рода Кършо войвода се е заселило потекло в Елена. Една кратка преписка върху ръкописен служебник гласи: “Когату се заучи Станьо на даскала Невчо о слава тебе боже наш, та изучи до: та зех ластира от Стойна Кършова за 4 гроша:… От Рождество Христово 1754-та”.

Според преданията той загинал в Сливенския балкан в битка с османските завоеватели, но по чудо оцелял петнадесетгодишният му син Стойно. Синът на Стойно Кършов – Иван и поп Дойно Граматик и двамата учители правят два преписа на Паисиевата история в Котел през 1784 г. Иван Кършов е в тройката представители на гр. Елена, който издействува от Цариград разрешение за построяване на Кале (крепост) през 1800 г. за защита на кърджалиите. Иван Кършов е и между първите от Елена, участвували в двете завери – 1821 и 1835 година. Във Велчовата завера е ръководител на групата от Велчовския район, район на неговите деди.

Васил Левски е посещавал Елена и по-конкретно дома на Кършовски. В семейния албум на Кършовци е намерен негов портрет от легията с личен надпис на гърба на снимката: “Диаконат- болгарски возбудител на 67, 68, 69, 70 лето”.

Синът на Иван Кършов – Христо (1810 – 1858), ръкоположен за свещеник в Елена (1842 г.) е женен за Йорданка – дъщеря на килийния учител Кънчо Славов Симитя и на Дона Михайловска, най-възрастната сестра на Иларион Макариополски. Приятел е на Раковски и участник в двете завери заедно със своя баща. По време на Кримската война (1853-1856 г.), Георги Раковски няколко пъти посетил дома на поп Христо Кършовски в Елена.

В кръвта на рода е силно вкоренено чувството за род и родина, за свобода. В това семейство се раждат и възпитават петимата братя революционери Иван, Йордан, Сава, Кръстьо и Антон и двете сестри Андоничка и Мария.

Новини

Страницата е в процес на разработка

Връзки

 

 

Адресен указател

Страницата е в процес на разработка

»

top