search
top

Родът Кършовски

Родът Кършовски

КаршовскиВ град Елена къщата, в която са се родили и живяли петимата братя Кършовски - Иван,  Йордан,  Сава,  Кръстьо и Антон и двете сестри Андоничка и Мария, е обявена за паметник на културата. А една от най-старите улички в балканския градец, започваща от къщата и водеща към Еленската даскалоливница, също носи името ул. “Кършовска”.

Възрожденска Елена роди и възпита няколко фамилии просветители и революционери като Брадите, Момчилови, Михайловски, Робовски, Кършовски и Радивоеви, които й спечелиха неувяхваща слава. Фамилията Кършовски има своето място в националната ни история и тя може да се равни с фамилията Обретенови от Русе.

През 1981 г. в чест и преклонение пред светлите дела и героичен път на братята революционери КЪРШОВСКИ, в гр. Елена е открит паметник, създаден от скулптура Михаил Шапкаров.


Кристалина Георгиева

Кристалина Георгиева е потомка на Иван Попхристов Кършовски, който се жени за румънката Мандика Димитреску, която му ражда 6 деца – Борис, Крум, Боян, Александър, Райна и Анка. Най-малката дъщеря Анка се омъжва за офицера Стефан Георгиев, стигнал до чин полковник в инженерните войски. Синът им Иван е бащата на Кристалина Георгиева, а леля й Екатерина е майка на композитора проф. Стефан Драгостинов, дългогодишен диригент и ръководител на ансамбъл „Филип Кутев”.

По майчина линия кандидатката ни за еврокомисар също е наследница на борчески род. Единият й прадядо е участник в борбата за църковна независимост, а другият в началото на миналия век е бил кмет на Любимец.

Кристалина Георгиева

Кариерата й в Световната банка започва през 1993 г. след покана от банката, като дотогава е била преподавател в МIТ Воstan USА.

Завършва политическа икономика и социология във ВИИ „Карл Маркс” (сега УНСС) през 1976 г. В една група е с трима бъдещи министър-председатели – Ренета Инджова, Стефан Софиянски и Иван Костов, както и с двама вицепремиери – Димитър Луджев и Иван Пушкаров.

През 1986 Кристалина Георгиева защитава докторска дисертация на тема „Екологични политики и икономически растеж в САЩ”. Започва научна кариера в УНСС през 1977, където се издига от асистент до доцент. Гостува в катедрите по икономика на Лондонското училище по икономика (1987-1988), както и в Университета на Южния Пасифик (във Фиджи) и Австралийския национален университет, където води лекции за икономиките в преход. Прави допълнителни специализации по корпоративни финанси в Масачузетския технологичен институт и по учебна програма за кадри на Световната банка в Харвардското бизнес училище.

Започва работа в Световната банка през 1993. От 2000 до 2004 е ръководител на отдел за устойчиво развитие към Световната банка. От 2004 до 2007 е ръководител на отдела за Русия, а от март 2008 е вицепрезидент на Световната банка, отговарящ по въпроси, свързани с устойчивото развитие. Лично шефът на Световната банка Робърт Зелик я посочва като свой заместник.

Като еврокомисар с ресор „Международно сътрудничество, хуманитарна помощ и реакция при кризи” встъпи в длъжност на 9 февруари 2010, когато комисията „Барозу” я одобри. Седмица по-рано, на 3 февруари, Комисията по развитие в Европейския парламент в продължение на 3 часа изслуша нашата кристална дама. Оценката: „Изключително добро представяне. Показва задълбочени познания по ресора, който им е възложен.”

Днес, освен всичко друго, Кристалина чете лекции и във водещи университети в цял свят, сред които Йейл и Харвард. Любимка е на студентите. Обича да пътува и свири на китара. Най-вече е пристрастена към пътуванията. От години има навик, без много да му мисли, бързо да си стяга куфарите и да посещава места, които е виж-дала само в атласите. Обиколила е цяла Източна Европа, Източна Азия, Китай, Южна Корея, Филипините, Тайланд, Индонезия. В същото време за тези държави е разпределяла проекти за над 2,5 млрд. долара.

Освен пътуванията сериозно хоби в живота на Георгиева е и готварството. Обича да експериментира с рецепти на страните, в които е живяла и работила. В свободното си време, както сама признава, обича да се наслаждава на музиката и да танцува. Точно според зодия Лъв – „Аз, всичко и от сърце.”

Преслав Кършовски

Преслав КършовскиВнукът на Иван Кършовски, заслужилият художник Преслав Кършовски, е един от основателите на дружеството на художниците.

Той завършва живопис и графика в Художествената академия и специализира живопис и графика във Варшава. Първоначално работи като художник в Пловдивския и Варненския театър, както и в Народния театър в София.

Преслав Кършовски е един от основателите на Софийската градска художествена галерия, както и на Националната художествена галерия, чийто пръв директор е, в периода 1950–1957 г. В този период преподава „Плакат“ в академията. Преслав Кършовски е автор е на множество графични и живописни платна, гравюри, плакати и илюстрации във всички жанрове и техники, а също и един от видните майстори на екслибриса в България.

Панайот Кършовски

Синът на Сава Кършовски – ПАНАЙОТ, е бележит историограф на Елена. Издавал е вестник “Еленска защита” от 1926 до 1941 г. – обществено, политико-книжовен весткик, както и библиотека за миналото на града. Много още имена могат да се посочат за потомците на Кършовски, които имат своя принос в различните области на нашия съвревенен живот.

Женен за Алис Кършовска, швейцарка. Издавала списание “Българка” от 1898 до 1904 г. Илюстровано домакинско списание. Едно от първите в България месечни списания от тоя род.

Андоничка

Сестрата Андоничка е женена за Васил Иванов Узунов от Беброво, книгопродавец, самоличността на когото Левски използва за преминаването си през Русе на 27 август 1869 г.

В книгата си Сава Кършовски дава подробности данни за арестуването на зет му Васил Иванов от Беброво, когото затворили вместо Левски през 1870 г. и го разкарвали няколко месеца из затворите на Видин и Русчук. Явно писмата до Хитов са хванати и турските власти са разбрали за пътуването на Левски под името Васил Иванов. През 1871 г. Левски и Кънчев посещават Елена, където се срещат със Сава Кършовски и сестра му, за да благодарят и се извинят на мъжа й за ареста. Изпратен във Видин, след това във Русе, той бил освободен, след като Мидхат паша получил уверения от Търново, Елена и от Стоил Попов и Иван Чорапчиев, които дали гаранция, че Узунов не е комита.

Антон Кършовски

АНТОН ПОПХРИСТОВ КЪРШОВСКИ е най-малкият брат. Той не е участвал в революционното движение, но се записва във военното училище в Румъния именно с такава цел.

 

Кръстьо Кършовски

КРЪСТЬО (КЪНЧО) ПОПХРИСТОВ КЪРШОВСКИ, роден през 1841 г. и починал през 1899 г. Той е участвал заедно с брат си Иван в четата на Панайот Хитов през 1867 г., “тръгнал да загине с бате си”, както сам пише. Възнамерявал е да се включи и в Ботевата чета, заедно със Сидар Грънчаров, но са срещнали пречки в снабдяването на оръжие за четата и закъсняват.

 

Сава Кършовски

Сава КършовскиСАВА ПОПХРИСТОВ КЪРШОВСКИ е роден на 14.02.1847 г. и починал на 68 години. В Елена той получава първоначалното си образование, но убийството на поп Христо, неговия баща, през 1858 г., променя плановете за образованието му, както и на неговите братя и сестра им. През 1860 г. майка му го изпраща в плановския манастир “Св. Илия”, за да учи и да се подготви за духовен сан. Но там не му допада метода на обучение и той заминава за Търново, където завършва образованието си, оттам заминава за Варна и пак се връща в Елена. Но скоро напуска града и отива при брат си Иван, който учителствува в Браила и Гюргево. През 1864 г. заминава за Цариград, за да продължи образованието си, но поради липса на средства се връща в Търново. Тук съдбата го свързва със Стефан Стамболов, Христо Иванов – Големия и Джорджо Момчев. Макар и още невръстен юноша, той установил контакти с по-будни младежи от родния му град, което предизвикало подозрението на местните османски власти, че и “неговият косъм не е чист”, че и той ще тръгне по пътя на своите по-големи братя. За да избегне надвисналата опасност над живота си, той бил принуден да напусне Елена и да търси спасение във Влашко.

Тук попаднал в средата на революционната емиграция и окончателно затвърдил своите убеждения за борба против чуждестранното иго на поробения си народ. Особено силно влияние за оформянето на неговите възгледи оказал Васил Левски, с когото той се запознал през 1869 г. в Букурещ, благодарение на личното познанство на своите по-големи братя с Апостола. Двамата се срещнали и в Гюргево, през септември 1869 г., когато те “пътували фамилиярно от Гюргево с трена за Букурещ, слезли на Калугърене на хотела и Левски ги пристигнал с червен ат”.

След като през 1869 г. се завърнал отново в Елена, Сава Кършовски не преустановил своята дейност. При второто посещение на Васил Левски и Ангел Кънчев в Елена е избран за председател на местния революционен комитет, основан през 1871 г.. Те идват като търговци, яхнали хубави коне и нощуват в хана на Лазар Стойчевчето. На следващия ден в дома на Кършовци, Апостолът се среща с познатия му от Румъния Сава Кършовски. След обед е свикано събрание, на което е основан Еленският частен революционен комитет. В запазена в архива бележка от Стоян Робовски са написани имената на членовете на комитета, дали средства за народното дело: Сава Кършовски- председател, Стоян Робовски- секретар-касиер, Никифор Попконстантинов, свещеник Тодор Калинкин и Юрдан П. Н. Костов по 5 турски лири, архимандрит Галактион- 15, поп Никола Попстоянов- 10 турски лири. Чорбаджията хаджи Михаил, брат на основателя на Еленската даскалоливница Иван Момчилов, заедно с тях е внесъл 100 турски лири. За него Левски лично е имал сведение, че е предлагал по свой почин парична помощ на БРЦК. Събраната сума е изпратена от председателя и секретар-касиера на комитета “с От. Матея Св. П река за Великден 1872 г.”

Бил е учител в Черна и в Хърсово. Той е приятел на Стамболов и негов политически последовател. До края на живота си е ръководител на градското и околийското бюро на национално-либералната партия. Успоредно с тази си професия се занимавал и с журналистическа и публицистична дейност. Сътрудничил и участвал с материали на много възрожденски вестници и списания – “Зорница”, “Право”, “Свобода”, “Славянин”, “Търновска конституция” и др.

Автор е на първата книга за Левски – “Василий Левски и Ангел Кънчев в Елена”, издадена в Търново през 1880 година, както и драмата “Нещастна жертва” и др. Първото издание на книгата за Левски се появява през 1880 г. и изглежда, че то е излязло в твърде ограничен тираж, тъй като бързо е изчезнало от книжния пазар. На този извод ни навежда фактът, че видният наш учен и библиограф – академик Александър Теодоров-Балан, който пръв регистрира тази книга в своя “Книгопис”, не я е видял лично. Издание на книгата на Сава Кършовски не може да бъде намерен нито един екземпляр. За щастие в началото на 20 век тя се появява в ново, второ издание, но под друго заглавие: “Апостолите на свободата в Елена”. Обстоятелството, че в това издание не е споменато името на нейния автор, е довело до заблуждение библиографите при регистрирането й – акад. Ал. Теодоров-Балан, Любомир Дойчев и други смятат, че тази книга е написана от сина му Панайот С. Кършовски. Това, в което е очевидно, е че последният е само издател, но не и автор на тази книга.

След освобождението работи известно време като съдия, а после е адвокат до 26 март 1913 г., когато умира в Елена.

Апостолите на свободата в Елена – Сава Кършовски

 

Йордан Кършовски

ЙОРДАН ПОПХРИСТОВ КЪРШОВСКИ е роден в гр. Елена през 1846 г. Ботев четник, заловен от турците при Лютиброд и освободен от затвора при даване на амнистия. Бил е дребен търговец на тютюн.

Йордан Кършовски е написал най-ранната “история” на Ботйовата дружина. Неговите спомени са озаглавени “Пътуване на българската чета през Дунава с парахода “Радецки” за България с предводителството на Христо Бот/й/ов войвода на 16 май 1876 г.” и са писани в Плоещ през октомври 1876 г., т. е. само няколко месеца след разбиването на Ботйовата дружина. Част от спомените са публикувани във вестник “Вардар”, издаван от брат му Иван. Тези спомени са изключително ценни за изучаване на бойния път на дружината. Йордан Кършовски е бил осъден в София, но бил освободен под поръчителство. Като поборник той получил земеделска земя в с. Българево, Добричко, където се заселил и починал сравнително млад през 1888 г. в следствие на раните си от Сръбско-българската война.

«

top