search
top

Кристалина Георгиева

Кристалина Георгиева е потомка на Иван Попхристов Кършовски, който се жени за румънката Мандика Димитреску, която му ражда 6 деца – Борис, Крум, Боян, Александър, Райна и Анка. Най-малката дъщеря Анка се омъжва за офицера Стефан Георгиев, стигнал до чин полковник в инженерните войски. Синът им Иван е бащата на Кристалина Георгиева, а леля й Екатерина е майка на композитора проф. Стефан Драгостинов, дългогодишен диригент и ръководител на ансамбъл „Филип Кутев”.

По майчина линия кандидатката ни за еврокомисар също е наследница на борчески род. Единият й прадядо е участник в борбата за църковна независимост, а другият в началото на миналия век е бил кмет на Любимец.

Кристалина Георгиева

Кариерата й в Световната банка започва през 1993 г. след покана от банката, като дотогава е била преподавател в МIТ Воstan USА.

Завършва политическа икономика и социология във ВИИ „Карл Маркс” (сега УНСС) през 1976 г. В една група е с трима бъдещи министър-председатели – Ренета Инджова, Стефан Софиянски и Иван Костов, както и с двама вицепремиери – Димитър Луджев и Иван Пушкаров.

През 1986 Кристалина Георгиева защитава докторска дисертация на тема „Екологични политики и икономически растеж в САЩ”. Започва научна кариера в УНСС през 1977, където се издига от асистент до доцент. Гостува в катедрите по икономика на Лондонското училище по икономика (1987-1988), както и в Университета на Южния Пасифик (във Фиджи) и Австралийския национален университет, където води лекции за икономиките в преход. Прави допълнителни специализации по корпоративни финанси в Масачузетския технологичен институт и по учебна програма за кадри на Световната банка в Харвардското бизнес училище.

Започва работа в Световната банка през 1993. От 2000 до 2004 е ръководител на отдел за устойчиво развитие към Световната банка. От 2004 до 2007 е ръководител на отдела за Русия, а от март 2008 е вицепрезидент на Световната банка, отговарящ по въпроси, свързани с устойчивото развитие. Лично шефът на Световната банка Робърт Зелик я посочва като свой заместник.

Като еврокомисар с ресор „Международно сътрудничество, хуманитарна помощ и реакция при кризи” встъпи в длъжност на 9 февруари 2010, когато комисията „Барозу” я одобри. Седмица по-рано, на 3 февруари, Комисията по развитие в Европейския парламент в продължение на 3 часа изслуша нашата кристална дама. Оценката: „Изключително добро представяне. Показва задълбочени познания по ресора, който им е възложен.”

Днес, освен всичко друго, Кристалина чете лекции и във водещи университети в цял свят, сред които Йейл и Харвард. Любимка е на студентите. Обича да пътува и свири на китара. Най-вече е пристрастена към пътуванията. От години има навик, без много да му мисли, бързо да си стяга куфарите и да посещава места, които е виж-дала само в атласите. Обиколила е цяла Източна Европа, Източна Азия, Китай, Южна Корея, Филипините, Тайланд, Индонезия. В същото време за тези държави е разпределяла проекти за над 2,5 млрд. долара.

Освен пътуванията сериозно хоби в живота на Георгиева е и готварството. Обича да експериментира с рецепти на страните, в които е живяла и работила. В свободното си време, както сама признава, обича да се наслаждава на музиката и да танцува. Точно според зодия Лъв – „Аз, всичко и от сърце.”

Преслав Кършовски

Преслав КършовскиВнукът на Иван Кършовски, заслужилият художник Преслав Кършовски, е един от основателите на дружеството на художниците.

Той завършва живопис и графика в Художествената академия и специализира живопис и графика във Варшава. Първоначално работи като художник в Пловдивския и Варненския театър, както и в Народния театър в София.

Преслав Кършовски е един от основателите на Софийската градска художествена галерия, както и на Националната художествена галерия, чийто пръв директор е, в периода 1950–1957 г. В този период преподава „Плакат“ в академията. Преслав Кършовски е автор е на множество графични и живописни платна, гравюри, плакати и илюстрации във всички жанрове и техники, а също и един от видните майстори на екслибриса в България.

Иван Кършовски

Иван КръшовскиПървородният син на Христо Кършовски – ИВАН, роден на 12 август 1839 година, учи в прочутата Еленска “даскалоливница”, която наричат “средоточия на науката”, а главният учител Никола Михайловски – първия учен българин. След завършване на класното училище Иван Попхристов Кършовски постъпва взаимен учител в родния си град.

Името на Иван Кършовски е име на виден книжовник, учител и революционер. Участвувал е във въстанието на капитан Дядо Никола. През 1862 г. се записва в Първата Българска легия на Раковски, където е ранен при бомбардирането на Белград; в Белград остава до 1864 г. Учителства в Добруджа и се занимава с революционна дейност (1865-1866 г.). С Георги Раковски го свързва дружба от 1853 г., когато основоположникът на националноосвободителната идеология преминава през родния му дом, за да се отправи при Стоян Калбура в Йовковци, а с Васил Левски се сближават по време на Първата българска легия. След това змигрира в Румъния и се включва в организирането на чети през Дунава. През 1867 г. Иван Кършовски е главен писар и води дневника на четата на Панайот Хитов, където Левски е знаменосец.

Включва се във Втората българска легия в Белград (1868 г.).На последната дата от дневника на четата, воден от Иван Кършовски- 25 август- е отбелязано пристигането в Белград, където трябва да постъпят във Втората българска легия “избягалите из България момчета”. “Ив. П. Х река Кършовски и дякона Васил Левский влязнаха в Легията за насърчение на младите Българчeта”.

Иван Кършовски, който се отзовава на повика на Раковски и взема участие и в двете легии, пише: „Раковски, без да губи време, турна се на работа и почна да действува мъжки. На неговия позив се отзоваха отвсякъде българи-родолюбци и богаташи. Не след много време дойдоха отвред български младежи— разпалени момци, с които образува „Българска чета”. Който виждаше всички тези движения, не можеше да не повярва, че тук има да се върши твърде сериозна работа. Всичко се вършеше с трескава деятелност и нищо не се жалеше за общото народно дело, за да можеше да се подготви потребното за едно сериозно въстание. Всичко отиваше успешно и не се чакаше освен да дойде пролет и да се раззелени шумата. И наистина, с идването на пролетта, всички колебания и съмнения трябваше да престанат да съществуват…”

След кратък престой в Одеса се установява в Румъния и учителства. Най-високото стъпало на неговата революционна дейност е участието му като учредител на Първия български централен комитет от 1869 г., основан в Букурещ от Каравелов и Левски. Той е близък съратник на Левски и работи под псевдонима Узун Моратооглу. Запознат с маршрута на Левски и в двете му обиколки из страната, уведомява за това с писма Панайот Хитов в Белград.

Нему Васил Левски е написал през 1871 г. знаменитите думи: “За отечеството работим, байо, кажи ми моите и аз твоите кривици, па да се поправиме и все едно да вървим, ако ще бъдем хора”. Автори на документа “Закон за Българското народно въстание, по който ще се управлява Българската народна войска в 1867 година”, обсъждан на 28 май на връх Българка, са войводата Панайот Хитов, Левски и Иван Кършовски.

Иван Кършовски, Панайот Хитов и Иван Зерделийски

Един от дейните членове на Гюргевския революционен комитет. Иван Кършовски е редактирал и издавал в Плоещ на румънски език вестниците “Вултурул” (“Орел”) и “Индепенденца национала” (“Национална независимост”) (1876-1877 г.).

Учителският път на Кършовски преминава и през Гюргево, Плоещ, Елхово, Добрич, село Черна, Хърсово. В Добрич възрожденският учител открива взаимно училище, организира чествуване деня на Кирил и Методи, провъзгласява независимостта на българската църква по подобен на Ил. Макариополски начин. По време на освещаването на втората сграда на храм “Св. Троица” е на 11 май 1860 г. на тържественото честване на двамата просветители св. св. Кирил и Методий Иван Кършовски произнася слово, с което не иска традиционната благословия на присъстващия гръцки владика и не споменава името му. Обиден, той напуска църквата и връзката с гръцкия фанариот и гърцизма в българската църква са прекъснати. Заради това е обвинен е като владикопъдец и лежи около 9 месеца в затворите. Той основава в Гюргево читалище “Съединение” и неделно училище към него.

Кореспондирал е с Ботев и е пращал стихотворения за публикуване в Ботевите вестници. Той е трети поред еленчанин след Иван Момчилов и Стоян Робовски, който написва химн за Кирилометодиевото дело. Известни са негови заслуги като учредител на българското книжовно дружество. Кършовски е един от първите, който поставя в края на миналия век въпроса за изграждане на паметник на българските опълченци.

След Освобождението е доброволец в Сръбско-българската война (1885 г.). Член е на Либералната партия, народен представител в 1-вото и 2-рото Народно събрание. Скоро обаче, като много народни поборници, той е силно разочарован от произвола и нарушенията в държавата. Неговите принципи и идеализъм се сблъскват с грубата действителност и последствията за него са съд и затвор. Търсейки причините, той пише в дневника си: „За да не им мътиш водата, да не им пречиш в плановете, да не им придирваш сметките, да не им уловиш кражбите. Нечистата им съвест не им позволява да търпят край себе си ония, които не искат нищо за себе си. От такива те се боят като от чума. И имат право”.

Иван Кършовски остава верен на заветите на Левски и полага усърдни грижи за издигане на паметник на Апостола. В архива му е намерен чертеж на квартала в Подуене с обозначено мястото на паметника и от какъв материал да се построи. В деня на откриването му, редом със Стоян Заимов сред възрожденските дейци, той изпълнява своята ода “Пред паметника на Васил Левски (22 октомври 1895 година) в чест на откриването и осветяването паметника на безпримерния Апостол на българската свобода (от другаря и сътруженика му)”.

От 1881 г. Иван Кършовски е със семейството си в София, където е адвокат, занимава се и с журналистическа дейност. По време на емиграция във Влашко се жени за румънката Мандика Димитреску, която му ражда шест деца – Борис, Крум, Боян, Александър, Райна и Анка.

Иван Кършовски е бил изключително ерудиран и истински полиглот – владеел е 7 чужди езика – немски, френски, румънски, сръбски, руски, гръцки и турски, благодарение на които чете и ползва разностранна чужда литература и прави преводи. Затова и не случайно е сред учредителите на Българското книжовно дружество, поставило основите на днешната академия на науките. Редактор на в-к “Струма” (1889 г.), “Вардар” (1889-1891 г.), “Юнак” (1898-1900 г., заедно с Ив. Бобевски); сътрудничи на българския и румънския периодичен печат. Издава книги: “Нова българска Света гора – Бузлуджа” (1898 г.), “Неразбранщина” (1899 г.), “Румъно-българско скарвание и истинските му причини” (кн. 1-3, 1900 г.).

Той оставя ценно наследство от спомени, биографии, записки от дългите му години в емиграция. Най-точна преценка за неговите заслуги прави в едно свидетелство Панайот Хитов: „…било с перо на учител-списател, било с оръжие на революционер-въстаник за освобождението на общото ни Отечество България от несносното робство и за достигането на тая свята цел, когато е ставало нужда той не е жалил ни труд, ни имот, ни живот и всякога е бил готов да жертвува всичко най-скъпо що може да има човек на светът…”.

Иван Кършовски умира в София на 1 март 1914 г.

top