search
top
Братята Кършовски

Братята Кършовски

Иван Кършовски                 Йордан Кършовски            Антон Кършовски

Сава Кършовски                  Кръстьо Кършовски         Андоничка

Иван Кършовски

Иван КръшовскиПървородният син на Христо Кършовски – ИВАН, роден на 12 август 1839 година, учи в прочутата Еленска “даскалоливница”, която наричат “средоточия на науката”, а главният учител Никола Михайловски – първия учен българин. След завършване на класното училище Иван Попхристов Кършовски постъпва взаимен учител в родния си град.

Името на Иван Кършовски е име на виден книжовник, учител и революционер. Участвувал е във въстанието на капитан Дядо Никола. През 1862 г. се записва в Първата Българска легия на Раковски, където е ранен при бомбардирането на Белград; в Белград остава до 1864 г. Учителства в Добруджа и се занимава с революционна дейност (1865-1866 г.). С Георги Раковски го свързва дружба от 1853 г., когато основоположникът на националноосвободителната идеология преминава през родния му дом, за да се отправи при Стоян Калбура в Йовковци, а с Васил Левски се сближават по време на Първата българска легия. След това змигрира в Румъния и се включва в организирането на чети през Дунава. През 1867 г. Иван Кършовски е главен писар и води дневника на четата на Панайот Хитов, където Левски е знаменосец.

Включва се във Втората българска легия в Белград (1868 г.).На последната дата от дневника на четата, воден от Иван Кършовски- 25 август- е отбелязано пристигането в Белград, където трябва да постъпят във Втората българска легия “избягалите из България момчета”. “Ив. П. Х река Кършовски и дякона Васил Левский влязнаха в Легията за насърчение на младите Българчeта”.

Иван Кършовски, който се отзовава на повика на Раковски и взема участие и в двете легии, пише: „Раковски, без да губи време, турна се на работа и почна да действува мъжки. На неговия позив се отзоваха отвсякъде българи-родолюбци и богаташи. Не след много време дойдоха отвред български младежи— разпалени момци, с които образува „Българска чета”. Който виждаше всички тези движения, не можеше да не повярва, че тук има да се върши твърде сериозна работа. Всичко се вършеше с трескава деятелност и нищо не се жалеше за общото народно дело, за да можеше да се подготви потребното за едно сериозно въстание. Всичко отиваше успешно и не се чакаше освен да дойде пролет и да се раззелени шумата. И наистина, с идването на пролетта, всички колебания и съмнения трябваше да престанат да съществуват…”

След кратък престой в Одеса се установява в Румъния и учителства. Най-високото стъпало на неговата революционна дейност е участието му като учредител на Първия български централен комитет от 1869 г., основан в Букурещ от Каравелов и Левски. Той е близък съратник на Левски и работи под псевдонима Узун Моратооглу. Запознат с маршрута на Левски и в двете му обиколки из страната, уведомява за това с писма Панайот Хитов в Белград.

Нему Васил Левски е написал през 1871 г. знаменитите думи: “За отечеството работим, байо, кажи ми моите и аз твоите кривици, па да се поправиме и все едно да вървим, ако ще бъдем хора”. Автори на документа “Закон за Българското народно въстание, по който ще се управлява Българската народна войска в 1867 година”, обсъждан на 28 май на връх Българка, са войводата Панайот Хитов, Левски и Иван Кършовски.

Иван Кършовски, Панайот Хитов и Иван Зерделийски

Един от дейните членове на Гюргевския революционен комитет. Иван Кършовски е редактирал и издавал в Плоещ на румънски език вестниците “Вултурул” (“Орел”) и “Индепенденца национала” (“Национална независимост”) (1876-1877 г.).

Учителският път на Кършовски преминава и през Гюргево, Плоещ, Елхово, Добрич, село Черна, Хърсово. В Добрич възрожденският учител открива взаимно училище, организира чествуване деня на Кирил и Методи, провъзгласява независимостта на българската църква по подобен на Ил. Макариополски начин. По време на освещаването на втората сграда на храм “Св. Троица” е на 11 май 1860 г. на тържественото честване на двамата просветители св. св. Кирил и Методий Иван Кършовски произнася слово, с което не иска традиционната благословия на присъстващия гръцки владика и не споменава името му. Обиден, той напуска църквата и връзката с гръцкия фанариот и гърцизма в българската църква са прекъснати. Заради това е обвинен е като владикопъдец и лежи около 9 месеца в затворите. Той основава в Гюргево читалище “Съединение” и неделно училище към него.

Кореспондирал е с Ботев и е пращал стихотворения за публикуване в Ботевите вестници. Той е трети поред еленчанин след Иван Момчилов и Стоян Робовски, който написва химн за Кирилометодиевото дело. Известни са негови заслуги като учредител на българското книжовно дружество. Кършовски е един от първите, който поставя в края на миналия век въпроса за изграждане на паметник на българските опълченци.

След Освобождението е доброволец в Сръбско-българската война (1885 г.). Член е на Либералната партия, народен представител в 1-вото и 2-рото Народно събрание. Скоро обаче, като много народни поборници, той е силно разочарован от произвола и нарушенията в държавата. Неговите принципи и идеализъм се сблъскват с грубата действителност и последствията за него са съд и затвор. Търсейки причините, той пише в дневника си: „За да не им мътиш водата, да не им пречиш в плановете, да не им придирваш сметките, да не им уловиш кражбите. Нечистата им съвест не им позволява да търпят край себе си ония, които не искат нищо за себе си. От такива те се боят като от чума. И имат право”.

Иван Кършовски остава верен на заветите на Левски и полага усърдни грижи за издигане на паметник на Апостола. В архива му е намерен чертеж на квартала в Подуене с обозначено мястото на паметника и от какъв материал да се построи. В деня на откриването му, редом със Стоян Заимов сред възрожденските дейци, той изпълнява своята ода “Пред паметника на Васил Левски (22 октомври 1895 година) в чест на откриването и осветяването паметника на безпримерния Апостол на българската свобода (от другаря и сътруженика му)”.

От 1881 г. Иван Кършовски е със семейството си в София, където е адвокат, занимава се и с журналистическа дейност. По време на емиграция във Влашко се жени за румънката Мандика Димитреску, която му ражда шест деца – Борис, Крум, Боян, Александър, Райна и Анка.

Иван Кършовски е бил изключително ерудиран и истински полиглот – владеел е 7 чужди езика – немски, френски, румънски, сръбски, руски, гръцки и турски, благодарение на които чете и ползва разностранна чужда литература и прави преводи. Затова и не случайно е сред учредителите на Българското книжовно дружество, поставило основите на днешната академия на науките. Редактор на в-к “Струма” (1889 г.), “Вардар” (1889-1891 г.), “Юнак” (1898-1900 г., заедно с Ив. Бобевски); сътрудничи на българския и румънския периодичен печат. Издава книги: “Нова българска Света гора – Бузлуджа” (1898 г.), “Неразбранщина” (1899 г.), “Румъно-българско скарвание и истинските му причини” (кн. 1-3, 1900 г.).

Той оставя ценно наследство от спомени, биографии, записки от дългите му години в емиграция. Най-точна преценка за неговите заслуги прави в едно свидетелство Панайот Хитов: „…било с перо на учител-списател, било с оръжие на революционер-въстаник за освобождението на общото ни Отечество България от несносното робство и за достигането на тая свята цел, когато е ставало нужда той не е жалил ни труд, ни имот, ни живот и всякога е бил готов да жертвува всичко най-скъпо що може да има човек на светът…”.

Иван Кършовски умира в София на 1 март 1914 г.

Йордан Кършовски

ЙОРДАН ПОПХРИСТОВ КЪРШОВСКИ е роден в гр. Елена през 1846 г. Ботев четник, заловен от турците при Лютиброд и освободен от затвора при даване на амнистия. Бил е дребен търговец на тютюн.

Йордан Кършовски е написал най-ранната “история” на Ботйовата дружина. Неговите спомени са озаглавени “Пътуване на българската чета през Дунава с парахода “Радецки” за България с предводителството на Христо Бот/й/ов войвода на 16 май 1876 г.” и са писани в Плоещ през октомври 1876 г., т. е. само няколко месеца след разбиването на Ботйовата дружина. Част от спомените са публикувани във вестник “Вардар”, издаван от брат му Иван. Тези спомени са изключително ценни за изучаване на бойния път на дружината. Йордан Кършовски е бил осъден в София, но бил освободен под поръчителство. Като поборник той получил земеделска земя в с. Българево, Добричко, където се заселил и починал сравнително млад през 1888 г. в следствие на раните си от Сръбско-българската война.

Сава Кършовски

Сава КършовскиСАВА ПОПХРИСТОВ КЪРШОВСКИ е роден на 14.02.1847 г. и починал на 68 години. В Елена той получава първоначалното си образование, но убийството на поп Христо, неговия баща, през 1858 г., променя плановете за образованието му, както и на неговите братя и сестра им. През 1860 г. майка му го изпраща в плановския манастир “Св. Илия”, за да учи и да се подготви за духовен сан. Но там не му допада метода на обучение и той заминава за Търново, където завършва образованието си, оттам заминава за Варна и пак се връща в Елена. Но скоро напуска града и отива при брат си Иван, който учителствува в Браила и Гюргево. През 1864 г. заминава за Цариград, за да продължи образованието си, но поради липса на средства се връща в Търново. Тук съдбата го свързва със Стефан Стамболов, Христо Иванов – Големия и Джорджо Момчев. Макар и още невръстен юноша, той установил контакти с по-будни младежи от родния му град, което предизвикало подозрението на местните османски власти, че и “неговият косъм не е чист”, че и той ще тръгне по пътя на своите по-големи братя. За да избегне надвисналата опасност над живота си, той бил принуден да напусне Елена и да търси спасение във Влашко.

Тук попаднал в средата на революционната емиграция и окончателно затвърдил своите убеждения за борба против чуждестранното иго на поробения си народ. Особено силно влияние за оформянето на неговите възгледи оказал Васил Левски, с когото той се запознал през 1869 г. в Букурещ, благодарение на личното познанство на своите по-големи братя с Апостола. Двамата се срещнали и в Гюргево, през септември 1869 г., когато те “пътували фамилиярно от Гюргево с трена за Букурещ, слезли на Калугърене на хотела и Левски ги пристигнал с червен ат”.

След като през 1869 г. се завърнал отново в Елена, Сава Кършовски не преустановил своята дейност. При второто посещение на Васил Левски и Ангел Кънчев в Елена е избран за председател на местния революционен комитет, основан през 1871 г.. Те идват като търговци, яхнали хубави коне и нощуват в хана на Лазар Стойчевчето. На следващия ден в дома на Кършовци, Апостолът се среща с познатия му от Румъния Сава Кършовски. След обед е свикано събрание, на което е основан Еленският частен революционен комитет. В запазена в архива бележка от Стоян Робовски са написани имената на членовете на комитета, дали средства за народното дело: Сава Кършовски- председател, Стоян Робовски- секретар-касиер, Никифор Попконстантинов, свещеник Тодор Калинкин и Юрдан П. Н. Костов по 5 турски лири, архимандрит Галактион- 15, поп Никола Попстоянов- 10 турски лири. Чорбаджията хаджи Михаил, брат на основателя на Еленската даскалоливница Иван Момчилов, заедно с тях е внесъл 100 турски лири. За него Левски лично е имал сведение, че е предлагал по свой почин парична помощ на БРЦК. Събраната сума е изпратена от председателя и секретар-касиера на комитета “с От. Матея Св. П река за Великден 1872 г.”

Бил е учител в Черна и в Хърсово. Той е приятел на Стамболов и негов политически последовател. До края на живота си е ръководител на градското и околийското бюро на национално-либералната партия. Успоредно с тази си професия се занимавал и с журналистическа и публицистична дейност. Сътрудничил и участвал с материали на много възрожденски вестници и списания – “Зорница”, “Право”, “Свобода”, “Славянин”, “Търновска конституция” и др.

Автор е на първата книга за Левски – “Василий Левски и Ангел Кънчев в Елена”, издадена в Търново през 1880 година, както и драмата “Нещастна жертва” и др. Първото издание на книгата за Левски се появява през 1880 г. и изглежда, че то е излязло в твърде ограничен тираж, тъй като бързо е изчезнало от книжния пазар. На този извод ни навежда фактът, че видният наш учен и библиограф – академик Александър Теодоров-Балан, който пръв регистрира тази книга в своя “Книгопис”, не я е видял лично. Издание на книгата на Сава Кършовски не може да бъде намерен нито един екземпляр. За щастие в началото на 20 век тя се появява в ново, второ издание, но под друго заглавие: “Апостолите на свободата в Елена”. Обстоятелството, че в това издание не е споменато името на нейния автор, е довело до заблуждение библиографите при регистрирането й – акад. Ал. Теодоров-Балан, Любомир Дойчев и други смятат, че тази книга е написана от сина му Панайот С. Кършовски. Това, в което е очевидно, е че последният е само издател, но не и автор на тази книга.

След освобождението работи известно време като съдия, а после е адвокат до 26 март 1913 г., когато умира в Елена.

Апостолите на свободата в Елена – Сава Кършовски

 

Кръстьо Кършовски

КРЪСТЬО (КЪНЧО) ПОПХРИСТОВ КЪРШОВСКИ, роден през 1841 г. и починал през 1899 г. Той е участвал заедно с брат си Иван в четата на Панайот Хитов през 1867 г., “тръгнал да загине с бате си”, както сам пише. Възнамерявал е да се включи и в Ботевата чета, заедно със Сидар Грънчаров, но са срещнали пречки в снабдяването на оръжие за четата и закъсняват.

 

Антон Кършовски

АНТОН ПОПХРИСТОВ КЪРШОВСКИ е най-малкият брат. Той не е участвал в революционното движение, но се записва във военното училище в Румъния именно с такава цел.

 

Андоничка

Сестрата Андоничка е женена за Васил Иванов Узунов от Беброво, книгопродавец, самоличността на когото Левски използва за преминаването си през Русе на 27 август 1869 г.

В книгата си Сава Кършовски дава подробности данни за арестуването на зет му Васил Иванов от Беброво, когото затворили вместо Левски през 1870 г. и го разкарвали няколко месеца из затворите на Видин и Русчук. Явно писмата до Хитов са хванати и турските власти са разбрали за пътуването на Левски под името Васил Иванов. През 1871 г. Левски и Кънчев посещават Елена, където се срещат със Сава Кършовски и сестра му, за да благодарят и се извинят на мъжа й за ареста. Изпратен във Видин, след това във Русе, той бил освободен, след като Мидхат паша получил уверения от Търново, Елена и от Стоил Попов и Иван Чорапчиев, които дали гаранция, че Узунов не е комита.

top